Пилешки бутчета с подправки

Пилешкото месо е лесно за готвене, вкусно за хапване и може да се съчетае с най-различни подправки и аромати. Да си призная - бутчета рядко готвя. Поне в България. В Щатите и Англия, където има опаковки по 10 и 20 бутчета (drumsticks), ги хвърлях във фурната и ето ти за 40-тина минути храна за цяла седмица.

Необходимите продукти:

• 4 бр. пилешки бутчета (долни)
• 2 ч.ч червен пипер
• 1 ч.л. лют червен пипер
• 1 ч.л. черен пипер
• 1 ч.л. мащерка
• сол
• олио (за намазване на тавата).

Рецептата е изключително лесна и бърза за приготвяне. Първо се смесват сухите подправки в ароматна смес, която ще образува коричката на пилешките бутчета. Аз, докато приготвях сместта, по погрешка изсипах половината опаковка лют пипер в нея и после колкото и да се опитвах да оправя положението, бутчетата станаха особено... мексикански! В този ред на мисли - може да си редуцирате лютите подправки, за да е всичко по ваш си вкус.

На бутчета им се маха кожата (за да са по-здравословни). По-прилични бутчетата биха били ако са само ... хм, от коляното надолу...(нямам и на идея как се казва само долната част на бутчетата). В магазина, от който пазарувах, имаха опаковки само с разширената версия. Наистина, повече е месото, но някак си са ми много ... флинтстоуновски.

Подправките хубаво се стриват в месото докато образуват коричка. В предварително загрятата фурна се слага намаслената тава с бутчетата.

Пече се - според напътствията на рецептата, която гледах, докато при разкъсване месото пусне бистър (а не розов) сок.

Бутчетата са вкусни както топли, така и студени.

Глазирани зеленчуци

Честно да си призная, вече губя края на рецептите, които искам да представя в блога. Затова си налагам да сядам от време на време, за да понапиша по няколко наведнъж, вдъхновявайки се от снимките, които съм направил. Лошото в случая е, че понякога е възможно да пропусна някоя и друга подправка, което, разбира се, е недопустимо!

В случая, рецептата за глазираните зеленчуци е доста обикновена и едва ли ще забравя нещо.

Необходимите продукти:

• ½ килограм пресни моркови;
• 2 (бели) патладжана;
• 1 с.л. мед
• 2 с.л. соев сос
• Сол
• Зехтин

И така. Най-добре е да се започне с патладжаните, че при тях предварителната подготовка е малко по-дълга. В случая става дума за „бели” патладжани, с които ни снабди майката на Христина. Да си призная за първи път виждах такива, но тя твърдеше, че са по-полезни и по-малко дразнят стомаха. Нямаше как да не и се доверя.

Измих и нарязах патладжаните на кубчета и щедро полях със сол преди да ги оставя да си пуснат „лошата” вода. Обелените моркови сложих за две минути с малко вода в микровълновата да поомекнат. През това време разбърках меда и соевия сос за глазиращата маринатата. Поомекналите моркови сложих в маринатата да попият.

Принципно – по това време готвех още поне две неща, така че следващите 20 минути така и не разбрах кога минаха, но идеята е да се остави на патладжана достатъчно време да пусне дразнещите стомаха сокове навън, а морковите добре да попият меда и соевия сос.

Като започнаха да сълзят обилно парчетата патладжан, ги измих добре и ги овалях в зехтин. На дъното на тавата сложих няколко капки зехтин и наредих отгоре морковите. От другата страна наредих патладжаните. В предварително загрятата до 200 градуса фурна сложих зеленчука да се глазира и пече.

Добре е морковите и патладжана да се обърнат поне веднъж докато се пекат. Зеленчуците са чудесни за консумация както горещи, така и студени.

Подсказка:

Принципно си мисля, че ако отгоре на горещите зеленчуци се настърже пармезан те могат да се използват и като основно ястие, но аз ги приготвих като гарнитура на телешкото, което остана от рецептата с граха.

Ореховки

Смятам, че човек трябва постоянно да излиза от своята „зона на сигурност” (comfort zone), да се предизвиква и да опитва нови и различни неща. В края на краищата – живеем един живот... Ако сега не опитаме всичко, което искаме - кога?

Именно на този принцип реших да изпробвам да си направя ореховки. Първите ми опити бяха преди години и бяха доволно сполучливи, така че когато на Христина и се прияде нещо с орехово, аз бях готов и не се двоумих дълго. Още повече, че рецептата е наистина лесна и вкусна.

Необходимите продукти:

• 4 белтъка
• 6, 7 с.л. захар
• 200-250 гр. орехи
• 1 ч.л. канела

Белтъците се отделят от жълтъците и се разбиват с миксер със захарта. Принципно си мисля, че е добре да станат на нещо подобно на сняг, но за целта белтъците трябва да са студени, съдът, в който се разбиват – сух, и да няма остатъци от жълтъците. Поне при последната партида не ми се получи перфектно, но това не се отрази съществено на вкуса.

Орехите ги смелих (тирирам-тирирам) с мелничката за орехи и ги смесих с канелата. После орехите отидоха при разбитите белтъци и внимателно бяха омесени на лепкаво тесто.

Технологията на правене на ореховки е доста лесна. С лъжицата се взема от микса и се разстила върху хартия за печене в желаната форма. Не се работи с ръце. Като се напълни работната площ на хартията за печене ореховките се слагат в предварително загрятата до 150 гр. фурна.

Пекат се докато станат златисто-кафяви. Възможно е, ако не се остави достатъчно място между ореховките, при печенето те да се слепнат на една голяма ореховка, но това не виждам как може да е проблем.

Ореховките се оставят да изстинат на хартията за печене, което си е предизвикателство като се има предвид, че вече цялата къща най-вероятно ухае на печени орехи и канела. Като поизстинат отлепянето от хартията е много лесно.

Да ви е сладко!

Лингуини с миди

Още една рецепта от Иван

При мидите има няколко тънкости, които не са кай-знае колко сложни, но са важни и определят крайния резултат.

На първо място – трябва много добре да се измият, за предпочитане с телена четка или домакинска тел под струя вода.

Второ – трябва да се отстрани водораслото, за което те се захващат са скалите, тъй като при топлинна обработка мидите се отварят.

Оттук идва и третия важен момент – неотворилите се миди трябва да се изхвърлят, тъй като нaй-вероятно са развалени.

И така...

Необходими продукти (за 2 порции):

• 300 гр. миди
• 3 с.л. нарязан магданоз
• 2 с.л. extra virgin зехтин
• 1 ч.л. захар
• 250 гр. смлени пресни домати или консерва от белени домати
• 3 скилидки чесън
• 200 гр. лингуини

Изчистените миди се поставят на умерен огън в тенджера, в която се добавя малко вода на дъното, около 250