Открития в мрежата - лятото идва

• как да си направим чудна лента за глава от стара тениска - Pinterest

• старата рамка като красив декор за дома и място за съхранение на обици - от Kevin & Amanda

•  да се отправим на морско пътешествие с тази илюстрация, която може да бъде разпечатана от блога Sprik Space

• щипките могат да имат и красива страна - като част от саксия или ваза - подробни указания за направата им може да откриете в Дизайн и Декор

Какво общо има между картичките и тортите

Спомняте ли си за тази картичка, която публикувах преди време и чиято публикация все още е сред най-популярните в блога. Тогава искрено се учудих, че получих толкова много коментари и че картичката така се хареса. 

Но колкото повече време минаваше, толкова повече я харесвах и самата аз. Наскоро, когато правих картичките за благотворителния базар в Пловдив, реших отново да направя подобна, макар и в различна цветова комбинация. Не знам дали успях да се доближа до ефектността на първата, но определено комбинацията от кръгове, пеперуди и само три цвята, се оказа успешна и ще я използвам и друг път. 

Всъщност миналата седмица направих първия си опит да покрия торта с фондан. Направих си сама фондана, месих го, точих го и то пък взе, че се получи... нещо. Бях настроена за пълен провал, така че и на това бях доволна. Та покрих някак с него тортата, опитах да я украся, но без бои и инструменти - трудна работа... Всъщност за инструментите излъгах - използвах фигурките за изрязване на пластелин Play Doh :) И се получи ето това:

Не, не, изобщо не очаквайте да пусна снимка в по-голям размер. И тази е достатъчна, за да видите колко тънко мога да точа и че от мен сладкар няма да излезе. И в тази връзка - всички вие, скъпи мои приятелки, които правите онези прекрасни торти, възхищавам ви се. Наистина ви се възхищавам. Едва сега разбрах какво ви коства и колко е трудно.

Та цялото това отплесване с тортата беше, за да ви кажа, че ако можех да правя торти с фондан, щях да използвам същата тази комбинация - три цвята, кръгове и пеперуди, и да направя такава торта. Ще се получи красива и интересна, нали?... Всъщност, ако някой иска да опита, нека го направи. 

Няма да поискам ни едно парченце в замяна на дизайна - стига ми тая награда - да видя на снимка резултата :)

...

И тъй като трудно се пише в блога почти всеки ден, без да изпаднеш в празнодумство, днес мисля да си спестя думите, да ви покажа картичката, която всъщност вече сте видели, да ви благодаря отново, че се отбивате тук и да ви пожелая един наистина прекрасен ден. 

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Патешка му работа

Толкова нови картички имам и толкова малко от тях ме карат да се потупвам по рамото. Всъщност ги харесвам, но имам усещането, че нещо им липсва. Мине се - не мине известно време и навлизам в един такъв период на търсене. Когато чувствам, че това, което правя, не е достатъчно и усещам, че има още нещо - нещо, което ми се изплъзва и не мога да уловя. Наскоро прочетох по повод фотографията, че когато започнеш да не харесваш нищо от това, което правиш, започваш да се развиваш. Не знам дали се развивам, но търпеливо изчаквам  да видя къде ще ме отведе този път неудовлетвореността.

Всъщност тази картичка е сладка - харесва ми комбинацията от цветове, харесва ми малкото пате, така целеустремено закрачило нанякъде. В момента не мога да кажа, че съм особено целеустремена, но определено съм се запътила нанякъде - и аз като патето. Дано по пътя прехвърчат пеперудки - за да ми е цветно и да не е скучно.

Падуа и Пиза

След емоционалния ден във Венеция, следващата сутрин в Падуа
мина сякаш насън.



В ума ми проблясват откъслечни спомени за забележителностите, които успяхме да посетим за няколкото часа в този така интересен град.

Базиликата "Свети Антоний", в която се съхраняват мощите на Св.Антоний и която, уви, беше опакована за реставрация и нямам нито една хубава нейна снимка. Ако ви е интересно да  видите базиликата, ето една снимка от Flickr.

Вместо да снимам платнищата, аз реших да обърна внимание на монасите-фотографи и техните модели - гълъбите:

В самата базилика се съхраняват мощите на Св.Антоний и е едно от Светите места за християнството. Всъщност това за светите места го научих, едва след като се върнахме, тъй като явно съм се разсейвала, докато екскурзоводът е говорел. Между другото, и без да знам, че мястото е свято, се почувствах много особено там. Наистина за пръв път виждам мощи на светец и се позагледах в гласните му струни, изложени сред богата украса, но не за любопитството говоря. Атмосферата там сякаш вдъхва страхопочитание и наистина създава усещането, че се намираш на много специално и заредено с енергия място.
Непременно се отбийте там, ако отидете в Падуа.

Кафенето Педроки, открито през далечната 1831г., което зърнахме за малко:

Създаденият през 1222г. университет в Падуа - един от най-старите в Европа, в който са преподавали Петрарка и Галилей, а образованието си са получили Данте и Коперник. Това са гербовете на преподавателите по стените във вътрешния двор на университета:

И накрая великолепния пазар за плодове и зеленчуци, откъдето се сдобихме с доволно количество ягоди. Настанихме се на тревата сред множеството студенти и си ги хапнахме направо от кесията - Слава Богу, оказа се, че имаме здрави стомаси, защото немитите ягоди не ни изиграха лоша шега.

Следобед се озовахме в Пиза. Едва сега научих, че прочутата наклонена кула всъщност е била предназначена за камбанария и е част от цял комплекс - т.нар. Площад на чудесата: 

Между другото, на живо кулата ми се стори ми се стори много по-красива и впечатляваща, отколкото на снимките, които бях виждала дотогава. Представях си я някак по-малка, по-сива, по-незабележима. Но огряна от слънцето в този прекрасен майски следобед, тя сякаш излъчваше светлина и великолепие:

Отново предпочетохме да полежим на тревата, отколкото да се катерим нагоре по кулата. Сигурна съм, че сме изпуснали страхотна гледка - но пък тъкмо имаме повод да отидем още веднъж. За сметка на това тревата бе зелена, мекичка, затоплена от следобедното слънце и бе толкова интересно да наблюдаваш всички тези хора, протегнали в най-разнообразни пози ръце, за да създадат впечатлението, че държат кулата в ръцете си.

Когато пътувам, не обичам бързането, предпочитам да поседна, в случая - полегна на тревата и да оставя животът да тече покрай мен - така най-добре мога да усетя атмосферата на едно място. Затова и не мога да разкажа много за музеи и галерии, но пък с пейките, тревите и вкусното хапване, определено съм наясно.